Началникът на Спешна помощ в Кюстендилска област Албена Рапатинска категорично отхвърли твърденията, че пациенти от Дупница, Рила, Кочериново и Сапарева баня се насочват към частната болница „Св. Иван Рилски – 2003“ заради финансови интереси. Реакцията ѝ идва след сигнал от жена, която заявява, че ще търси отговорност по съдебен ред за смъртта на 49-годишния си съпруг.
Пред медията „4ВЛАСТ“ Анастасия Христова разказва, че съпругът ѝ е бил приет с инфаркт в частната болница в Дупница, където според нея е останал около четири часа на кислород в очакване на кардиолог от София.
По думите ѝ мъжът е починал по време на процедура за поставяне на стент.
Христова поставя въпроса защо лечебното заведение е приело пациент с инфаркт, ако към момента на хоспитализацията не е разполагало с кардиолог на място.
Тя твърди още, че около час след смъртта на съпруга ѝ е починала и друга пациентка със същата диагноза, която също е чакала лекар.
„Никога не е имало и няма да има уговорка с която и да е болница“, заявява Албена Рапатинска в отговор на съмненията за предварителни договорки при транспортирането на спешни пациенти.
По думите ѝ решението към кое лечебно заведение да бъде насочен пациентът се взема от екипа на Спешна помощ съобразно здравословното му състояние, както и възможностите и компетентността на съответната болница.
„Само в тази болница в Дупница се осъществява инвазивна кардиология и затова пациентът е хоспитализиран там“, обяснява Рапатинска.
Тя отхвърля и твърденията за забавяне от страна на спешните екипи.
„Забавяне от нашите екипи не е имало. И по двата случая с починалите в частната болница екипите ни са действали професионално и експедитивно“, категорична е Рапатинска.
Случаят поставя въпроси за организацията на спешната кардиологична помощ, наличието на медицински специалисти и времето за оказване на животоспасяващо лечение.
Към момента в предоставената информация няма изложена позиция на ръководството на болница „Св. Иван Рилски – 2003“ по конкретните твърдения на близките.
Причините за смъртта на пациентите и евентуалното наличие на пропуски в лечението не могат да бъдат установени единствено въз основа на разказите и изявленията на засегнатите страни. За изясняването им са необходими медицинската документация и резултатите от съответните проверки.
