От новините, разгласявани с барабан по улиците, до собствените печатници и вестници – Кюстендил извървява забележителен път в развитието на печатното слово след Освобождението през 1878 година.
Любопитни факти от историята на местния печат представи главният експерт Рилка Петрова от Държавния архив в Кюстендил по време на събитие в Националния пресклуб на БТА, посветено на ноемврийския брой на списание ЛИК „Печатът – 180 г. от „Български орел“.
В първите години след Освобождението градът няма собствена печатница. Книги и периодични издания се отпечатват в София, Пловдив, Русе и Свищов, а доставката им до Кюстендил е затруднена от липсата на железопътен транспорт. Печатните материали пристигат с файтони и каруци, докато важните новини продължават да се разгласяват от градски глашатай с барабан.
Промяната настъпва между 1890 и 1894 година, когато свищовският печатар Никола Дюлгеров пренася в Кюстендил първата печатарска машина. Заедно с брат си Слави той основава печатница „Съединение“, по-късно преименувана на „Братя Дюлгерови“.
Именно в нея през 1894 година е отпечатан първият кюстендилски вестник „Струма“, издаван от адвоката Костадин Котев.
В следващите десетилетия печатарската дейност в града се разраства. Появяват се печатниците на Яким Якимов и Христо Челебиев през 1898 г., „Изгрев“ на Иван Кепов и Иван Димитров през 1902 г., „Начало“ на Александър Пилев през 1909 г., както и „Труд“, „Зора“, „Новата печатница“ и „Лъч“.
Особено интересна е историята на печатница „Изгрев“. Освен едноименния вестник с редактор Иван Кепов, там тайно се отпечатва и нелегалното издание „Свобода или смърт“ на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Местните печатници постепенно започват да обслужват и общинската администрация. През 1922 година Общинският съвет взема решение за издаване на собствен общински вестник, който се печата в „Изгрев“ до прекратяването му през 1934 година.
Представените от Рилка Петрова исторически сведения проследяват превръщането на Кюстендил от град без собствена печатна база в значимо средище на журналистиката, литературата и обществения живот в Югозападна България./БТА
